Български учени откриха 5 нови растения за Антарктида от времето когато там е имало динозаври
Българските геолози доктор Стефан Велев и доктор Камен Бонев и техните колежки бразилката доктор Кристин Тревисан от Чилйския антарктически институт и проф. Шафак Алтънкайнак от Техническия университет в Истанбул са разкрили пет нови за Антарктида фосилизирани флористични остатъци. Това съобщи проф. Христо Пимпирев, началник на 27-та Българска антарктическа експедиция.
Това е станало по време на проведения едноседмичен полеви палатъчен лагер на нос Хана, о-в Ливингстън.
Фосилите са на възраст към 90 млн. години, което е началото на кредната ера, когато на ледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по краткотраен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните типове, появили се за пръв път там са достигнали до Южна Америка.
В края на мезозойската епоха Антарктида е бил един зелен континент, цялостен с живот, прецизира проф. Христо Пимпирев.
Изследванията на българските геолози и задграничните им сътрудници спомагат за решение на световни научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и скотски типове в края на мезозойската епоха, когато е най-топлия интервал в цялата фанерозойска история на Земята.
Това е станало по време на проведения едноседмичен полеви палатъчен лагер на нос Хана, о-в Ливингстън.
Фосилите са на възраст към 90 млн. години, което е началото на кредната ера, когато на ледения континент са расли субтропични гори и са господствали динозаврите. Те са мигрирали от Патагония до Антарктическия полуостров по краткотраен островен мост, който тогава е съществувал на мястото на пролива на Дрейк. По този мост от Антарктида, някои от растителните типове, появили се за пръв път там са достигнали до Южна Америка.
В края на мезозойската епоха Антарктида е бил един зелен континент, цялостен с живот, прецизира проф. Христо Пимпирев.
Изследванията на българските геолози и задграничните им сътрудници спомагат за решение на световни научни проблеми като връзката на най-южният континент с Патагония и миграцията на растителните и скотски типове в края на мезозойската епоха, когато е най-топлия интервал в цялата фанерозойска история на Земята.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ




